Д-р Гергана Войнова: Признанието Млад лекар на годината ме изненада приятно
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Гергана Войнова приключва междинното си обучение в Профилирана гимназия „ Константин Фотинов “ - Самоков, природоматематически профил през 2016 година
През 2022 година се дипломира като доктор в Медицински университет – София. По време на следването си е доброволец и болногледач в Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “.
В момента е специализант по кардиология в същата клиника.
Д-р Войнова, по какъв начин решихте, че желаете да станете доктор? Изиграха ли фамилната среда и учебното заведение роля в този Ваш избор?
Решението ми да стана доктор беше непринудено. Родителите ми не са лекари, просто аз постоянно съм харесвала тази специалност. В гимназията доста обичах биологията, химията не толкоз, само че в един миг взех решение, че ще стартира да се приготвям за изпитите, с които се кандидатства медицина. Единствената опция беше 2-3 пъти в седмицата да пътувам до София на уроци, защото в родния ми град Самоков нямаше учители, които приготвят за тези изпити. Беше ми мъчно, несъмнено, само че одобрих това тестване и взех решение, че ще продължа напред. И до през днешния ден си припомням уроците на госпожа Шопова и госпожа Божикова, учителките ми по биология и по химия. Наученото от тях ми остана за цялостен живот!
Получих отлични оценки, класирах се на първите места и станах студентка. Имало е сложни моменти на огромно терзание, само че родителите ми напълно имаха вяра в мен и ме подкрепяха. Това ми даваше сили - и тогава, и през цялото ми следване.
По-късно осъзнах, че съм научила доста и в първите години, когато учим предклиничните дисциплини. Това познание ми оказа помощ да навляза по-бързо в клиниката, да осъзная и осмисля дълбочината на лекарската специалност.
Кога решихте, че Вашето предопределение е кардиологията?
Имах шанса да попадна на страховит екип със страхотни лекари, които са на първо място хора. Цялостната атмосфера в Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ изигра решаваща роля за моя избор. Освен това в кардиологията има доста динамичност, за разлика от останалите специалности в региона на вътрешните заболявания. Именно тази динамичност, нуждата от бърза реакция при доста положения ме сграбчи и взех решение да стана кардиолог.
Работила сте като доброволец и болногледач. С какво Ви обогати този опит?
В клиниката ми предложиха да доброволствам и да работя като болногледач. Реших да опитам, не знаех дали ще ми хареса. Оказа се, че освен ми хареса, напряко се влюбих! Този опит също способства за това да избера кардиологията.
Придобих много на практика умения и си построих потребни привички, за което съм признателна освен на лекарите, само че и на прелестните медицински сестри.
Как приехте оценката за млад доктор на болничното заведение още напълно при започване на специализацията Ви?
Признанието “Млад доктор на годината ” на УМБАЛ " Царица Йоанна - ИСУЛ " беше доста приятна изненада за мен, въобще не съм го очаквала. Надявам се да съумея да защитя тази купа, това за мен в действителност е купа! Разбира се, признателна съм на хората, които ме предложиха и на тези, които гласоподаваха за мен.
Водим този диалог дни откакто завърши курсът по кардиопулмонална ресусцитация. Вие имахте съществено присъединяване в организирането му. Донесе ли Ви задоволство това, бихте ли желала и в последващи години да работите за сходни начинания?
Това беше един доста значим и потребен план, тъй като кардиопулмоналната ресусцитация е прекомерно малко застъпена в нашето университетско обучение по медицина. Наистина за мен работата по организирането на курса беше доста удовлетворяваща, изрично такива курсове би трябвало да се организират постоянно и да бъдат наложителни, тъй като това от години е одобрена процедура в Европа и света.
Тук е мястото да загатна, че курсът се реализира благодарение на Катедрата по незабавна медицина към МУ - София и проф. Елена Кинова, като неин началник, на проф. Асен Гудев, шеф на Клиниката по кардиология в болничното заведение и кардиолога доктор Петър Калайджиев.
Всъщност аз имам опит с сходни курсове, само че не в подобен мащаб. Заедно с сътрудници от Асоциацията на студентите медици в България организираме извънкласни образования по кардипулмонална ресустицатация със студенти. Интересът към тях е много засилен. А взаимната работа с сътрудниците от American Heart Assotiation се надявам също с продължи, има проекти за основаване на симулационен център, обучeни като инструктори по ACLS (Advanced Cardiac Life Support), но нещата са към момента напълно първоначално.
В коя област на кардиологията имате предпочитание да задълбочите знанията си и да се развивате в бъдеще?
Всяко нещо по реда си, дано първо да взема компетентност. Иначе ме притеглят тематики като сърдечния арест, другите типове аритмии, сърдечният и дихателният арест, при които е значима бързата реакция, стъпките, които би трябвало да се подхващат до идването на медицинския екип. Тези проблеми могат и би трябвало да намерят място в обучителни курсове, сходно на този, за който говорихме.
Интересите ми са в доста области на кардиологията – най-много сърдечната непълнота и електрофизиологията. Моят преподавател, който ме вкарва в електрофизиологията е доктор Димитър Марков.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Обичам планината, харесва ми да извозвам свободното си време измежду природата. През зимата карам ски, през топлите сезони върша дълги и изморителни планински походи с моите другари.
Харесва ми да се завръщам в родния си град, при фамилията ми, за жалост не мога да го върша постоянно. Радват ме естествените неща, цветята да вземем за пример – лалетата и орхидеите са ми обичани.
Почивам си и с книга в ръка, харесват ми трилърите, тъй като в тях има деяние, динамичност.
Кои етични правила са най-важни за Вас в контактите с сътрудници и пациенти?
Ценя честността и искреността в общуването, одобрявам хората, които са директни, само че почитат персоналното пространство на другия и се стремят да го запазят. Най-важното качество, на което държа обаче е човечността. И се веселя, че от първия ден, в който стъпих в клиниката я усетих – човещина към сътрудници, към пациенти, към другите работещи в нея, към нас, младите лекари.
Какво бихте желали да пожелаете на учителите си в кардиологията, на които дължите най-вече за професионалното си създаване?
На моите учители в кардиологията бих поискала преди всичко здраве, да не стопират дават шансове на младите студенти и лекари и да не престават да ги стимулират.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Гергана Войнова приключва междинното си обучение в Профилирана гимназия „ Константин Фотинов “ - Самоков, природоматематически профил през 2016 година
През 2022 година се дипломира като доктор в Медицински университет – София. По време на следването си е доброволец и болногледач в Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “.
В момента е специализант по кардиология в същата клиника.
Д-р Войнова, по какъв начин решихте, че желаете да станете доктор? Изиграха ли фамилната среда и учебното заведение роля в този Ваш избор?
Решението ми да стана доктор беше непринудено. Родителите ми не са лекари, просто аз постоянно съм харесвала тази специалност. В гимназията доста обичах биологията, химията не толкоз, само че в един миг взех решение, че ще стартира да се приготвям за изпитите, с които се кандидатства медицина. Единствената опция беше 2-3 пъти в седмицата да пътувам до София на уроци, защото в родния ми град Самоков нямаше учители, които приготвят за тези изпити. Беше ми мъчно, несъмнено, само че одобрих това тестване и взех решение, че ще продължа напред. И до през днешния ден си припомням уроците на госпожа Шопова и госпожа Божикова, учителките ми по биология и по химия. Наученото от тях ми остана за цялостен живот!
Получих отлични оценки, класирах се на първите места и станах студентка. Имало е сложни моменти на огромно терзание, само че родителите ми напълно имаха вяра в мен и ме подкрепяха. Това ми даваше сили - и тогава, и през цялото ми следване.
По-късно осъзнах, че съм научила доста и в първите години, когато учим предклиничните дисциплини. Това познание ми оказа помощ да навляза по-бързо в клиниката, да осъзная и осмисля дълбочината на лекарската специалност.
Кога решихте, че Вашето предопределение е кардиологията?
Имах шанса да попадна на страховит екип със страхотни лекари, които са на първо място хора. Цялостната атмосфера в Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ изигра решаваща роля за моя избор. Освен това в кардиологията има доста динамичност, за разлика от останалите специалности в региона на вътрешните заболявания. Именно тази динамичност, нуждата от бърза реакция при доста положения ме сграбчи и взех решение да стана кардиолог.
Работила сте като доброволец и болногледач. С какво Ви обогати този опит?
В клиниката ми предложиха да доброволствам и да работя като болногледач. Реших да опитам, не знаех дали ще ми хареса. Оказа се, че освен ми хареса, напряко се влюбих! Този опит също способства за това да избера кардиологията.
Придобих много на практика умения и си построих потребни привички, за което съм признателна освен на лекарите, само че и на прелестните медицински сестри.
Как приехте оценката за млад доктор на болничното заведение още напълно при започване на специализацията Ви?
Признанието “Млад доктор на годината ” на УМБАЛ " Царица Йоанна - ИСУЛ " беше доста приятна изненада за мен, въобще не съм го очаквала. Надявам се да съумея да защитя тази купа, това за мен в действителност е купа! Разбира се, признателна съм на хората, които ме предложиха и на тези, които гласоподаваха за мен.
Водим този диалог дни откакто завърши курсът по кардиопулмонална ресусцитация. Вие имахте съществено присъединяване в организирането му. Донесе ли Ви задоволство това, бихте ли желала и в последващи години да работите за сходни начинания?
Това беше един доста значим и потребен план, тъй като кардиопулмоналната ресусцитация е прекомерно малко застъпена в нашето университетско обучение по медицина. Наистина за мен работата по организирането на курса беше доста удовлетворяваща, изрично такива курсове би трябвало да се организират постоянно и да бъдат наложителни, тъй като това от години е одобрена процедура в Европа и света.
Тук е мястото да загатна, че курсът се реализира благодарение на Катедрата по незабавна медицина към МУ - София и проф. Елена Кинова, като неин началник, на проф. Асен Гудев, шеф на Клиниката по кардиология в болничното заведение и кардиолога доктор Петър Калайджиев.
Всъщност аз имам опит с сходни курсове, само че не в подобен мащаб. Заедно с сътрудници от Асоциацията на студентите медици в България организираме извънкласни образования по кардипулмонална ресустицатация със студенти. Интересът към тях е много засилен. А взаимната работа с сътрудниците от American Heart Assotiation се надявам също с продължи, има проекти за основаване на симулационен център, обучeни като инструктори по ACLS (Advanced Cardiac Life Support), но нещата са към момента напълно първоначално.
В коя област на кардиологията имате предпочитание да задълбочите знанията си и да се развивате в бъдеще?
Всяко нещо по реда си, дано първо да взема компетентност. Иначе ме притеглят тематики като сърдечния арест, другите типове аритмии, сърдечният и дихателният арест, при които е значима бързата реакция, стъпките, които би трябвало да се подхващат до идването на медицинския екип. Тези проблеми могат и би трябвало да намерят място в обучителни курсове, сходно на този, за който говорихме.
Интересите ми са в доста области на кардиологията – най-много сърдечната непълнота и електрофизиологията. Моят преподавател, който ме вкарва в електрофизиологията е доктор Димитър Марков.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Обичам планината, харесва ми да извозвам свободното си време измежду природата. През зимата карам ски, през топлите сезони върша дълги и изморителни планински походи с моите другари.
Харесва ми да се завръщам в родния си град, при фамилията ми, за жалост не мога да го върша постоянно. Радват ме естествените неща, цветята да вземем за пример – лалетата и орхидеите са ми обичани.
Почивам си и с книга в ръка, харесват ми трилърите, тъй като в тях има деяние, динамичност.
Кои етични правила са най-важни за Вас в контактите с сътрудници и пациенти?
Ценя честността и искреността в общуването, одобрявам хората, които са директни, само че почитат персоналното пространство на другия и се стремят да го запазят. Най-важното качество, на което държа обаче е човечността. И се веселя, че от първия ден, в който стъпих в клиниката я усетих – човещина към сътрудници, към пациенти, към другите работещи в нея, към нас, младите лекари.
Какво бихте желали да пожелаете на учителите си в кардиологията, на които дължите най-вече за професионалното си създаване?
На моите учители в кардиологията бих поискала преди всичко здраве, да не стопират дават шансове на младите студенти и лекари и да не престават да ги стимулират.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ